Четвъртък, 21.06.2018

Последни новини:

Борован 21.9° C   Ясно

Осигурителният доход на шефовете е 1553 лв., на работниците - 504 лв.

 Шефовете у нас се осигуряват на три пъти по-висок доход, отколкото неквалифицираните работници. Средният осигурителен доход на всички 137 хил. ръководители от 85-те икономически сектора у нас е 1553 лв. На другия полюс е една от най-многолюдните групи заети - хората без специална квалификация, които са близо 300 000 души. Техният среден осигурителен доход е 504 лв. Това показват данните на Националния осигурителен институт за средните осигурителни доходи във всички 85 сектора, в които са заети 2.036 млн. българи към май тази година. Средният осигурителен доход на всички тях се е повишил до 837 лв., или с 6% спрямо миналата година. Тази информация се използва при преговорите между синдикатите и бизнеса за минималните осигурителни прагове. За втора година обаче преговори реално няма, тъй като работодателите ги бойкотират.

Най-много българи са заети с услуги за населението, търговия и охрана - близо 407 хил. души. Техният среден осигурителен доход е 542 лв. 297-те хил. души, които са машинни оператори и монтажници, се осигуряват средно върху 733 лв. Техниците и приложните специалисти са над 192 хил. души, които се осигуряват средно върху 1124 лв. Специалистите са 244 хил. души и средно се осигуряват на 1356 лв.

Заетите в 1/3 от всички икономически сектори се осигуряват на среден доход под 700 лв. Само един от икономическите сектори може да се похвали със среден осигурителен доход над 2000 лв. Това е производството на кокс и рафинирани нефтопродукти - в него работят 1758 души и те се осигуряват средно върху 2158 лв. Върху заплата от над 2000 лв. обаче се осигуряват шефовете в общо 15 сектора. Логично с най-ниски осигурителни прагове - около минималната заплата, са работещите в професии, неизискващи специална квалификация. Сред тях има и по-ниски от минималната заплата средни доходи, което би трябвало да означава, че тези хора не са на пълен работен ден.

Според данните на НОИ най-добре платени са работещите в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти. В сектора има 200 ръководители, чийто среден осигурителен доход е 2512 лв. и с него те излизат на първо място сред всички свои колеги и заети. С 2449 лв. специалистите в този сектор са на второ място. Техниците тук също се осигуряват на над 2000 лв. (на 2247 лв.). Тук дори неквалифицираният персонал е добре платен - осигурява се на 891 лв., тоест над средната сума за всички сектори. Това обаче са много малка група хора - 51 души.

Шефовете в добива на метални руди са следващите добре платени - 345-те ръководители тук се осигуряват на по 2346 лв. средно. А специалистите (458 души) в сектора се осигуряват върху 2064 лв. Средният осигурителен доход за сектора обаче е 1621 лв. В него са заети общо 6650 души. Шефовете в производството на лекарства, на автомобили, на електрическа енергия, на тютюневи изделия, на безалкохолни напитки, във водния и въздушния транспорт и др. сектори също декларират осигурителен доход над 2000 лв. Най-зле платени са шефовете в сектора "друг пътнически сухопътен транспорт, товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване". 8300 ръководители в този сектор декларират най-ниския среден осигурителен доход - 626.52 лв.

Секторите с най-много заети са сред тези с най-ниски осигурителни доходи. Най-много хора работят в търговията - близо 338 хил. българи. Те се увеличават минимално (с около 4 хил. души), а средният им осигурителен доход расте - към май тази година е 745 лв., а миналата година е бил 711 лв. В хотелиерството и ресторантьорството работят 126 хил. души, които се осигуряват средно на едва 508 лв.

Строителството е третият по численост сектор със 114 хил. заети. Средно те се осигуряват върху 653 лв. В производството на облекло работят официално 84 хил. души, чийто осигурителен доход е 562 лв. Миналата година е бил 521 лв. Най-ниско платеният сектор е ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи и др. В него работят не малко хора - над 22 600, а техният осигурителен доход е 443 лв. Тук най-вероятно става дума основно за почасова заетост.

БОЙКОТ

След провала на преговорите м.г. социалният министър не наложи административно увеличение на праговете, но заради ръста на минималната заплата те реално са вдигнати от кабинета с 2.5%. "В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли нееднократно аргументи", пишат работодателите до Петков.

Работодателите настояват да се приеме механизъм за определяне на минималната заплата, както и да се отмени договарянето на минимални осигуровки по сектори и длъжности. Въпреки че социалното министерство предложи подобен механизъм за минималното възнаграждение, той все още се обсъжда. Освен това в изпратените насоки на социалното министерство до синдикатите и бизнеса е посочено да имат предвид, че според бюджетната прогноза догодина минималната заплата ще се увеличи до 520 лв. Това означава, че тя автоматично ще стане минимален осигурителен доход и за всички нискоквалифицирани работници, които в момента се осигуряват на 460 лв., осигуровките ще се увеличат догодина. Все още не е ясно какво ще предприеме социалният министър Бисер Петков, ако, както по всичко личи, социалните партньори не договорят за нито един сектор минимални прагове.

http://www.segabg.com

                   


Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.
Created by: DREAMmedia Creative studio