Сряда, 01.04.2020

Последни новини:

° C   

27 г. от палежа на Партийния дом - въпросите остават

 На 26-и срещу 27-и август 1990 г. пламва Партийният дом в София. Едно от най-емблематичните събития на прехода и до днес остава неизяснено и буди противоречия.
27 години по-късно, Дир.бг припомня какво се случи в онази нощ.

Ябълката на раздора е петолъчката на Партийния дом. Въпреки решение на парламента, тя не е премахната. Активисти на опозицията заплашват да се самозапалят. Площадът е пълен с хора, част от които нахлуват в сградата.
Около полунощ Партийният дом гори. В пламъци са 40 помещения, унищожено и разграбено е имуществото в 94 стаи.

„Хулигани нападнаха сградата на Висшия съвет на БСП. Изхвърляни и изнасяни бяха бутове шунка, колбаси, алкохол и други”, съобщават по новините на БНТ.

Събитията се развиват, докато президентът Желю Желев не е в София, а премиерът Андрей Луканов не е в България.

Прокуратурата образува Наказателно дело № 53. Още през 1991 г. следствието излиза със становище, че пожарът е дело на „екзалтирани екстремисти“. Обвиняеми са 38 души, заплашени от 3 до 12 г. затвор. Съдът обаче връща делото четири пъти, а през август 1996 г. разследването е прекратено.

През 2010 г. интелектуалци внасят подписка до главния прокурор Борис Велчев и вътрешния министър Цветан Цветанов с искане за възобновяване на делото. Това обаче не се случва и така завинаги прекратено по давност.

Заличаването на следите от пожара струват на данъкоплатците 8 млн. лева.
А през 1999 г. сградата е ремонтирана за още 40 млн.

Екшънът

Всичко започва вечерта на 26 август и приключва в първите часове на 27 август 1990 г.

Основно действащо лице в събитията е Пламен Станчев - млад активист на Инициатива за гражданско недоволство. Именно той пръв заявява, че ще се запали, ако петолъчката - символ на чужда държава, не бъде свалена до 20,30 часа. Същото обявява и отец Димитър Амбарев. Но Станчев полива шинела си с течност - първоначално се смята, че е бензин, но според някои свидетели това е вода.

Докато и други протестиращи се събират на площада, поетът Радой Ралин и синият депутат Йосиф Петров отправят по телевизията призив към президента да бъде предотвратен опитът за самозапалване. Това провокира още повече хора да дойдат.

Станчев не се пали, но в Партийния дом внезапно пламва пожар. Някои твърдят, че младият мъж е бил спрян именно с мотива, че сградата ще бъде запалена. Видеокадри по-късно показват, че огънят лумва от поне 8 места. Очевидци разказват, че пожарната в началото бездейства, защото няма заповед...

Пред разследващите анонимен свидетел твърди, че “почти във всяка стая откъм "Дондуков" и пресцентъра (по време на изборите там е предизборният щаб на БСП - б.р.) имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител - така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да ги внася, но видях да ги разливат наоколо. В стаите на първия и втория етаж имаше по един-два бидона... Към 5,30 часа, когато пожарът беше загасен, се оказа, че тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пожара.”

Същото потвърждава и журналистът Бойко Станкушев, който е на мястото и дори уточнява, че надписите на бидоните са били на италиански.

"Видях поне 10 бели пластмасови бидона. Как да не е имало, като ги заснехме! В онази нощ Обрейков (операторът на БНТ Иван Обрейков - б.р.) засне 7 видеокасети, които съдържаха суров материал от 141 минути. Още на другия ден обаче ми се обадиха да ги занеса в президентството и ги предадох с протокол на служители от охраната на д-р Желев. Каква е тяхната съдба, до ден днешен не знам. В БНТ се пази само една касета със 17-минутен запис. В него обаче няма лица на хора, които палят, няма бидони", разказва той години по-късно.

Това вероятно обяснява и защо следствието така и не намира доказателства за бидони. (Полк. Георги Гурмев, който тогава ръководи гасенето, заяви преди два дни пред телевизия "България он еър", че не може да потвърди със сигурност имало ли е бидони. Той обаче подчерта, че няколко пожарникари са на косъм от смъртта).

Фотографът Георги Георгиев - един от първите, които отиват на мястото, пък разказва как, докато снима от стълбите, тълпата го завлича през вратата и той се озовава в първата редица на нахлуващите.

„Аз бях се подготвил да снимам един палещ се човек, а не палене на тази сграда. Нямаше как да отстъпя, защото - стълби. И, което е най-странното, тази висока огромна врата се отвори пред нас...”, добавя Георгиев.

Той също е убеден, че вътре предварително са били внесени запалителни материали, защото огнеупорните материали в сградата пламват подозрително лесно.

Други очевидци разказват, че вътре са се движели мъже в камуфлажни униформи. Както и че преди палежа са изнесени метални каси и натоварени в камиони, а в същото време в сградата имало маскирани барети с палки.

Друг участник в случващото се - Николай Гацов, си спомня пред медиите:

„Не мога да кажа, че някой ни организира, но никой не ни повика там. Ние нападнахме сградата и искахме да я превземем. В същия момент сградата пламна отвътре. И ние дори се смеехме и викахме, че някой ни помага отвътре. Има интерпретации, че някои от нас били минали отгоре през топлата връзка и били започнали пожара отгоре. Това са смешни работи. За топлата връзка трябваше да минем през дирекцията на полицията”.

Твърди се, че огънят унищожава много архиви. Най-засегнати са точно стаите с ключови документи от управлението на БКП. Така и обаче не става ясно имало ли е наистина сред тях някакви тайни за финансирането и действията на партията.

Лидерът на БСП по онова време - Александър Лилов, нарича пожара “брутален акт, пряка заплаха срещу започналия демократичен процес, груб политически екстремизъм и варварство”.

Президентът Желев обаче коментира, че всичко е било “провокация на крайните сили сред привържениците на СДС. Те пък самите били провокирани от хора, свързани с БСП.

"Имаше едно Гражданско неподчинение - то не беше СДС. Едно по-екстремистко движение, което беше лесно да се манипулира от БСП. БСП беше най-заинтересована от това. Тя извади дивиденти, защото по този начин дискредитира опозицията, СДС. Аз никак не изключвам цялата работа да е била подготвена от службите, свързани с определени кръгове в БСП”, казва още той.

Ген. Атанас Семерджиев, който тогава е вицепрезидент, пък си спомня, че министърът на народната отбрана Георги Джуров (той остава на поста само до ноември - б.р.) го притиска да повика Вътрешни войски.

"Можех да повикам и танковата бригада", казва Семерджиев много по-късно, подчертавайки, че е направил всичко възможно да не се стигне до масови сблъсъци.

Съдбата на Станчев

Пламен Станчев е обвинен за хулиганство и палеж. Задържан е прекарва 146 денонощия в следствения арест на ул. "Развигор" 1. По-късно обявява пред медиите, че участниците в Инициатива за гражданско недоволство са били манипулирани, но не казва от кого.

След ареста Станчев отбива военната си служба в Строителни войски, но два пъти бяга от казармата. За първото бягство получава 11 месеца в дисциплинарна рота, за второто го спасяват от канцеларията на Желев.

През 1994 г. неизвестни нападатели му чупят лявата ръка на Женския пазар в София. Четири месеца по-късно е нападнат повторно, вените на дясната му ръка са нарязани, прекъснат е централен нерв и той е освидетелстван като инвалид. Прехранва се с продажба на вестници и книги и инвалидна пенсия от 50 лв.

През юли 2003 г. е настанен за една година в общинско жилище. Това става след подписка на 51 интелектуалци, водени от Ралин, Желев и зам.-шефа на "Подкрепа" Димитър Манолов.

Какво генерира атаката

Анализатори коментират, че има няколко важни политически събития, които предшестват и до голяма степен стават генератор за палежа.

Започва се с първите демократични избори след 10 ноември 1989 г. - на 10 юни 1990 г. СДС очаква да ги спечели след стохиляден митинг на Орлов мост, но губи от БСП. Избира се Велико Народно събрание, което започва да пише Конституция.

На 12 юни е началото на студентската стачка, на 6 юли президентът Петър Младенов подава оставка, на 10 юли е първото заседание на ВНС във Велико Търново, а на 11 юли Инициатива за гражданско неподчинение прави Града на истината.

На 1 август парламентът избира за президент Желю Желев.

След по-малко от месец Партийният дом е запален.

Днес петолъчката, която години наред беше негова емблема, се намира в Музея за тоталитарно изкуство.

http://dnes.dir.bg

                   


Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.
Created by: DREAMmedia Creative studio